24.04.2019 г., 9:46

Всъщност е просто

876 0 0

 

Остави настрана боговете, 

за съдбата недей да говориш. 

То си този, който нямаше смелост

да погледнеш със нежност към мене.

 

Ти си този без никаква смелост,

няма място за кармата тука.

Просто нещо е всъщност живота -

непотребната обич се губи.

 

Е, сега погледни руините

на света ми, съсипан от теб.

Няма грях ни Бог, ни съдбата, 

че избра страховете пред мене. 

 

Така че... Остави настрана боговете, 

днес настъпи денят за разплата. 

Просто нещо е всъщност живота - 

нараниш ли сърце, губиш слънце. 

 

24.04.2019

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....