Apr 24, 2019, 9:46 AM

Всъщност е просто

  Poetry » Love
878 0 0

 

Остави настрана боговете, 

за съдбата недей да говориш. 

То си този, който нямаше смелост

да погледнеш със нежност към мене.

 

Ти си този без никаква смелост,

няма място за кармата тука.

Просто нещо е всъщност живота -

непотребната обич се губи.

 

Е, сега погледни руините

на света ми, съсипан от теб.

Няма грях ни Бог, ни съдбата, 

че избра страховете пред мене. 

 

Така че... Остави настрана боговете, 

днес настъпи денят за разплата. 

Просто нещо е всъщност живота - 

нараниш ли сърце, губиш слънце. 

 

24.04.2019

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...