Apr 24, 2019, 9:46 AM

Всъщност е просто

  Poetry » Love
879 0 0

 

Остави настрана боговете, 

за съдбата недей да говориш. 

То си този, който нямаше смелост

да погледнеш със нежност към мене.

 

Ти си този без никаква смелост,

няма място за кармата тука.

Просто нещо е всъщност живота -

непотребната обич се губи.

 

Е, сега погледни руините

на света ми, съсипан от теб.

Няма грях ни Бог, ни съдбата, 

че избра страховете пред мене. 

 

Така че... Остави настрана боговете, 

днес настъпи денят за разплата. 

Просто нещо е всъщност живота - 

нараниш ли сърце, губиш слънце. 

 

24.04.2019

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...