Втора метастаза
Нарисувах картина с мисълта,
която ме дебнеше като стражар
на изоставен замък.
Вместо четка - използвах жар
и платно вместо камък,
с надеждата да оставя след
себе си някакъв отпечатък.
Около мен - мраморни арки
увити с лияни, в каквито
поискаш цветове.
Разказваха истории за
славата на отминали светове;
и колко бързо дошъл упадъка
щом властта била предадена
на хората.
А пред мен се простираше гледка,
за която само би могъл да мечтаеш.
Висящи дървени мостове над сливащи
се седем реки, които водеха до високи,
бели планини. Птичи песни отдалече ме
зовяха, за малко да ме омагьосат да
тръгна към тях, а на брега - от другата
страна ми шептяха същества от друга
земя: "Ела при нас, ела!" - готови да ме
приветстват: "Добре дошла у дома.
Ако преминеш те очакват, навярно,
невиждани; неземни за очите красоти
и със всяка крачка, която правиш като
че ли пътят ще ти се стори все по-лек.
Ще свалиш бремето от раменете си,
но ще забравиш, че си била човек."
"Не ще ги прекося! Не бих могла,
не и сега." - не този отговор се
надяваха да чуят.
"Не съм готова да платя тази цена -
вълшебна земя в замяна на една душа."
За това ще ги нарисувам в мечтите си
върху каменни платна. И когато се събудя,
ще ги прибера в палтото си като визитна
картичка за места, които не бих могла да посетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
