15.02.2012 г., 20:27 ч.

Втора младост 

  Поезия
2078 0 20

ВТОРА МЛАДОСТ

 

 

Казват ми, че в двамата ми сина

младостта ми минала се връщала

като светло ехо през годините...

Може да е тъй! Но не е същото.

 

Казват ми, че в празника безкраен,

две снахи довел във мойта къща,

сякаш мойта сватба ще сияе...

Сигурно е тъй! Но не е същото.

 

Виното превирало накрая,

лудостта му в сила се превръщала.

Щом го казват – сигурно така е!

Но, изглежда, все пак не е същото...

 

Както някога – на маса пея.

Сякаш както някога прегръщам.

Млад съм още и ми се живее,

но добре разбирам - не е същото...

 

Млад съм още, има сила в мене –

още мога болка да преглъщам.

Но мълчи душата укротена

и отдавна вече

не е същото...

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както някога – на маса пея.
    Сякаш както някога прегръщам.
    Млад съм още и ми се живее,
    но добре разбирам - не е същото...

    Разбира се, че не е същото!
    По-хубаво е!!!
  • Много хубаво отново!
  • Да, трябва да приемем истината.
    Докосна ме.
  • Ах, ти, Валентине, Валентине,
    на любовната магия, сине!
    Не е важно "същото" дали е,
    а дали любов сърцето крие.
    Стар боклук когато се запали,
    лудо- младо няма да пожали.
    Има време за любов и вино,
    а пък после...всички сме на кино...
  • Като песен ми звучи!Хареса ми!
  • Млад съм още, има сила в мене –
    още мога болка да преглъщам.

    И какви работи можеш още...
    То и втората младост не е като третата възраст, ама нека ги има!!!

  • Талантът се усеща още от първия куплет. Чувството се засилва от търсеното и майсторски използвано повторение, върви нагоре като градация и постига невероятни резултати във внушението.
    Истинско удоволствие са твоите стихове,Поете!
  • Силен и въздействащ стих!
  • Ех, тази втора младост...

    "Щом го казват – сигурно така е!
    Но, изглежда, все пак не е същото"...

    Разкошен стих!
  • Уви, не е същото...Но по-нататък - кой знае. Помниш ли оня стих на Николай Кънчев, начеващ със знаменитото: "Тук мойта първа младост може би ще се повтори."
    Чудесен стих, отново!
  • Втора младост , но "отдавна вече не е същото", така е!Силен и въздействащ стих!Моите поздравления Валентин!

  • !!!
  • Сигурно е тъй! Но не е същото...
    И разум, и умора надделяват.
    Виж,
    за трета възраст, чух да се говори,
    че даже и във детството те връща.

  • така е!
    хубаво стихо!
  • Напълно споделям твоите твърдения, Северянино, защото и по мой път съм стигнала до тях.
    Така е, годините "укротяват" душата ни. И това е всъщност остаряването...

    Но е утеха и голям дар от Природата възможността да повторим живота чрез децата и внуците си.

    Нямаш празни думи, Поете! Всичките ти стихове съдържат мъдра философия.
    Поздравления!
  • Можеш ли да стъпиш два пъти в една и съща река, още повече-с чужди крака?
    Много, много ми хареса!
  • ...!
  • Въздействащо слово!
  • Само дето, Доре, втората младост не е като първата...
  • за поднесеното ни тук слово две мнения няма - качествено и обгрижено с подобаващото му уважение.
    "бият" ми се обаче заглавието и финалът... младостта, била тя и втора, не е кротка и не мълчи (поне не би трябвало...) - първосигнално възприятие и асоциации.
Предложения
: ??:??