Втора младост
ВТОРА МЛАДОСТ
Казват ми, че в двамата ми сина
младостта ми минала се връщала
като светло ехо през годините...
Може да е тъй! Но не е същото.
Казват ми, че в празника безкраен,
две снахи довел във мойта къща,
сякаш мойта сватба ще сияе...
Сигурно е тъй! Но не е същото.
Виното превирало накрая,
лудостта му в сила се превръщала.
Щом го казват – сигурно така е!
Но, изглежда, все пак не е същото...
Както някога – на маса пея.
Сякаш както някога прегръщам.
Млад съм още и ми се живее,
но добре разбирам - не е същото...
Млад съм още, има сила в мене –
още мога болка да преглъщам.
Но мълчи душата укротена
и отдавна вече
не е същото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
