Feb 15, 2012, 8:27 PM

Втора младост

  Poetry
2.3K 0 19

ВТОРА МЛАДОСТ

 

 

Казват ми, че в двамата ми сина

младостта ми минала се връщала

като светло ехо през годините...

Може да е тъй! Но не е същото.

 

Казват ми, че в празника безкраен,

две снахи довел във мойта къща,

сякаш мойта сватба ще сияе...

Сигурно е тъй! Но не е същото.

 

Виното превирало накрая,

лудостта му в сила се превръщала.

Щом го казват – сигурно така е!

Но, изглежда, все пак не е същото...

 

Както някога – на маса пея.

Сякаш както някога прегръщам.

Млад съм още и ми се живее,

но добре разбирам - не е същото...

 

Млад съм още, има сила в мене –

още мога болка да преглъщам.

Но мълчи душата укротена

и отдавна вече

не е същото...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Както някога – на маса пея.
    Сякаш както някога прегръщам.
    Млад съм още и ми се живее,
    но добре разбирам - не е същото...

    Разбира се, че не е същото!
    По-хубаво е!!!
  • Много хубаво отново!
  • Да, трябва да приемем истината.
    Докосна ме.
  • Ах, ти, Валентине, Валентине,
    на любовната магия, сине!
    Не е важно "същото" дали е,
    а дали любов сърцето крие.
    Стар боклук когато се запали,
    лудо- младо няма да пожали.
    Има време за любов и вино,
    а пък после...всички сме на кино...
  • Като песен ми звучи!Хареса ми!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....