7.11.2012 г., 23:05 ч.

Втора среща 

  Поезия » Еротична
1058 0 3

Очите ù са тъжни, опръскани с умора,

и разговорът не върви… какво да сторя?

Разбирам я, не ù е лесно да работи там,

където всяка грешна стъпка е ужасен срам.

 

Дали пък да не пробвам да я понапия…

Не, умничка е тя и бързо ги разбира тия.

Държа се глупаво и иде ми да се изям;

сваляч от мен не става – това го вече знам.

 

Обаче тук нещата са съвсем различни,

намесени са чувства гръмотевично епични,

така че чувствам се принуден да я атакувам,

сърцето ми бумти, бумти, почти не чувам.

 

Но тя ме изпреварва, коса отметва и шепти:

“Прости, като пребита съм и страшно ми се спи”.

Тогава дяволчето в мен внезапно се събуди,

“С кого?”– попита то без много-много да се чуди.

 

Лицето ù прекрасно мигом засия, засвети,

и аз готов бях  вече да ù посветя сонети.

“Шегата ти добра е и някак си… гореща.

Какво пък… ще си легнем… все пак втора среща”.

© Стефан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??