Втора среща
Очите ù са тъжни, опръскани с умора,
и разговорът не върви… какво да сторя?
Разбирам я, не ù е лесно да работи там,
където всяка грешна стъпка е ужасен срам.
Дали пък да не пробвам да я понапия…
Не, умничка е тя и бързо ги разбира тия.
Държа се глупаво и иде ми да се изям;
сваляч от мен не става – това го вече знам.
Обаче тук нещата са съвсем различни,
намесени са чувства гръмотевично епични,
така че чувствам се принуден да я атакувам,
сърцето ми бумти, бумти, почти не чувам.
Но тя ме изпреварва, коса отметва и шепти:
“Прости, като пребита съм и страшно ми се спи”.
Тогава дяволчето в мен внезапно се събуди,
“С кого?”– попита то без много-много да се чуди.
Лицето ù прекрасно мигом засия, засвети,
и аз готов бях вече да ù посветя сонети.
“Шегата ти добра е и някак си… гореща.
Какво пък… ще си легнем… все пак втора среща”.
© Стефан All rights reserved.
