Петра (Петя Цонева)
46 158
15.08.2018 г., 6:46 ч.

Втората миля 

  Поезия » Философска
686 5 8

И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две (Мат. 5:41).

 

Втората миля започва, където е краят –

стъпил във нищото, тръгваш по Млечния път.

Всички надежди зад теб върху свещи изгарят,

само че всички звезди на небето блестят.

 

И ако верен вървиш (даже грешно да стъпиш

ангел-пазител намества небесната ос),

може дори в синевата монета да хвърлиш,

с жълто петаче да вдигнеш за изгрева тост.

 

Долу ще падат мостове, дантелено тънки.

Пръсти човешки ще късат свещени писма.

Стари църковни камбани ще бият тъй гръмко,

че ще потръпва дори и самата луна.

 

Ти не поглеждай назад към земята димяща –

мъртво вълнение вдига камбанният зов.

Втората миля е пътят на всички незрящи,

само сърцето познава терена суров.

 

Следвай го. То по неведоми пътища води.

Слушай го. В тихото ясно се чува във нас.

То е онази заекваща наша природа,

в говорен тик преобърнала Божия глас.

 

Че си я минал до края – на края без сили,

тук, на земята, животът е сигурен знак.

Ако „защото“ е признак за първата миля,

втората – тя е безумният, страшният праг,

който прехвърляш, когато е нямало как.

 

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??