17.01.2008 г., 12:00

Втори шанс

1.2K 0 7

 

 

 

Втори шанс съдбата ми поднесе,

повторно паднах в плен на любовта.

И таз зависимост ужасно ми хареса!

Дори твърдях, че бях по-влюбена!

 

 

Втори удар съдбата ми нанесе -

и дваж по-силен беше този път.

Сърцето ми се пръсна на парчета -

те никога не ще се залепят!

 

Обичала съм само теб, дали повярва?

А ти обича ли ме от душа?

Едва ли, съмнения щом се прокрадват -

запомни, без милост Те разяждат любовта.

 

Втори шанс съдбата ми поднесе,

но с подобаваща ирония.

Урокът си така и не научих -

и позволих повторно да се проваля...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нали знаеш - всяко зло за добро - може пък следващият да е истинският и на това ще гледаш като на услуга. Браво!
  • Шансове много, мила...дано!!! С обич!!!
  • мерси за коментарите на всички,Ани - ще се вслушам в съвета ти - Благодаря!
  • Браво Вили!
    Истински стих!
    Само в последния ред според мен трябва да се махне "си".
    С обич!
  • Всеки опит заслужава да бъде споделен.Нека имаш следващо прекрасно изживяване!Поздрав от мен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...