Вулканът в мен, кодиран с твойто име
Душата ми за теб агонизира...
Не казвай нищо... Въздухът трепери...
ЧестОтно любовта във нас стопира
на разума два, три-те децибели...
Най-лесното е да те провокирам...
С какво ли? С обещание за всичко...
На всеки друг ума щях да блокирам...
Но ти си друго... Ти си нещо лично...
Със не един и двама съм преспала...
Защо ли? Алкохол... Безгрижност... Скука...
Какво съм взела и какво съм дала -
изтекло като дъжд е... през улука...
Сърцето ми за теб агонизира...
Добре се зная... Няма да ми мине,
докАто любовта не разгазира
вулкана в мен, кодиран с твойто име...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
