ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
Mar 27, 2008, 10:47 PM

Вулканът в мен, кодиран с твойто име

  Poetry » Love
1.2K 0 29

Душата ми за теб агонизира...

Не казвай нищо... Въздухът трепери...

ЧестОтно любовта във нас стопира

на разума два, три-те децибели...

 

Най-лесното е да те провокирам...

С какво ли? С обещание за всичко...

На всеки друг ума щях да блокирам...

Но ти си друго... Ти си нещо лично...

 

Със не един и двама съм преспала...

Защо ли? Алкохол... Безгрижност... Скука...

Какво съм взела и какво съм дала -

изтекло като дъжд е... през улука...

 

Сърцето ми за теб агонизира...

Добре се зная... Няма да ми мине,

докАто любовта не разгазира

вулкана в мен, кодиран с твойто име...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0