Вяра
През болката на трънени огради
промушва се сънят ми на разсъмване.
И тези будни нощи ме изгарят,
но пак те търся от зори до мръкване.
В живота си съм вплела твои мисли.
Ако те няма, как ще бъда жива?
Като лоза по тебе се разлиствам
и любовта в очите ми извира.
Живееш в мен. Ти – спомен за морета.
И с вярата, че пак ще те открия,
в две капки дъжд събирам си небето.
Защото любовта ни е магия,
която в миг разкъсва тишината.
Дори и наранена пак възкръсва.
И някога, потайно под луната
пак в погледа ми куп звезди ще пръсне.
Разрових неугасваща жарава.
А в нея пепелта все още пари...
Искрица огън как се съживява,
за да подпали старите пожари?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
