danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
31.10.2011 г., 0:07 ч.

Вяра 

  Поезия » Любовна
699 0 11

През болката на трънени огради

промушва се сънят ми на разсъмване.

И тези будни нощи ме изгарят,

но пак те търся от зори до мръкване.

 

В живота си съм вплела твои мисли.

Ако те няма, как ще бъда жива?

Като лоза по тебе се разлиствам

и любовта в очите ми извира.

 

Живееш в мен. Ти – спомен за морета.

И с вярата, че пак ще те открия,

в две капки дъжд събирам си небето.

Защото любовта ни е магия,

 

която в миг разкъсва тишината.

Дори и наранена пак възкръсва.

И някога, потайно под луната

пак в погледа ми куп звезди ще пръсне.

 

Разрових неугасваща жарава.

А в нея пепелта все още пари...

Искрица огън как се съживява,

за да подпали старите пожари?...

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??