Вяра, надежда, любов
В градче познато, до порутен дувар,
посядаше често един художник стар.
С посмачкан скицник, молив във ръка -
в картини превръщаше свойта душа.
Нарисувай, художнико, вярата чиста,
щипчица надежда ти пусни на листа,
за цвят-прашинка от любов щастлива
и подари ми после картината жива.
Тогава денят ми по-светъл ще стане,
ще изчезне болката от невидима рана,
която сърцето отдавна присвива…
Благодаря ти, художнико,
вече съм жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
