В градче познато, до порутен дувар,
посядаше често един художник стар.
С посмачкан скицник, молив във ръка -
в картини превръщаше свойта душа.
Нарисувай, художнико, вярата чиста,
щипчица надежда ти пусни на листа,
за цвят-прашинка от любов щастлива
и подари ми после картината жива.
Тогава денят ми по-светъл ще стане,
ще изчезне болката от невидима рана,
която сърцето отдавна присвива…
Благодаря ти, художнико,
вече съм жива!
© Мария All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
