vodoleia (Мария)
210 5959
Jun 6, 2010, 9:31 PM

Вяра, надежда, любов 

  Poetry » Other
1660 0 21

 

В градче познато, до порутен дувар,

посядаше често един художник стар.

С посмачкан скицник, молив във ръка -

в картини превръщаше свойта душа.

 

Нарисувай, художнико, вярата чиста,

щипчица надежда ти пусни на листа,

за цвят-прашинка от любов щастлива

и подари ми после картината жива.

 

Тогава денят ми по-светъл ще стане,

ще изчезне болката от невидима рана,

която сърцето отдавна присвива…

Благодаря ти, художнико,

                                            вече съм жива!

 

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??