Вярата
Прозорецът грачи и грачи.
В снега е моята неактивност.
В снега е моята сляпа личност –
невиждаща...
невидяна.
Цигарата спи в пепелника.
Грачи тялото ми от скука.
И няма врата наблизо,
по която с ключ да почукам.
Няма музика, няма фанфари –
отивам си, престорен на мъртъв.
Има ключове, катинари −
от метàла мръсното скърцане...
Отивам си, а не искам –
прозорецът грачи, грачи...
Няма по-вярно от вярата –
всевиждаща...
невидяна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
