henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
3.03.2010 г., 17:46 ч.

Вярата 

  Поезия » Друга
1021 0 8

 

 

Прозорецът грачи и грачи.

В снега е моята неактивност.

В снега е моята сляпа личност –

невиждаща...

невидяна.

 

Цигарата спи в пепелника.

Грачи тялото ми от скука.

И няма врата наблизо,

по която с ключ да почукам.

 

Няма музика, няма фанфари –

отивам си, престорен на мъртъв.

Има ключове, катинари −

от метàла мръсното скърцане...

 

Отивам си, а не искам –

прозорецът грачи, грачи...

Няма по-вярно от вярата –

всевиждаща...

невидяна.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??