Mar 3, 2010, 5:46 PM

Вярата

  Poetry » Other
1.4K 0 8

 

 

Прозорецът грачи и грачи.

В снега е моята неактивност.

В снега е моята сляпа личност –

невиждаща...

невидяна.

 

Цигарата спи в пепелника.

Грачи тялото ми от скука.

И няма врата наблизо,

по която с ключ да почукам.

 

Няма музика, няма фанфари –

отивам си, престорен на мъртъв.

Има ключове, катинари −

от метàла мръсното скърцане...

 

Отивам си, а не искам –

прозорецът грачи, грачи...

Няма по-вярно от вярата –

всевиждаща...

невидяна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...