19.02.2020 г., 11:45

Вярна на неверник

804 0 2

И какво от това, че други целувам?
Въпреки това след като заспя теб пак сънувам.
Тялото си им давам, но сърцето при теб оставям.
Мисли ми твърде верни ти остават,
въпреки че толкова ме нараняват.
Гордост толкова пъти преглъщана,
без дори веднъж да съм била истински прегръщана.
Нежността от твоята уста,
винаги е придружавана от лъжа.
Защо са ни нужни толкова много преструвки,
толкова ли не ти стигаха мойте целувки?!
Себе си ли се опитваше да убеждаваш,
или пък мен искаш да унижаваш?
Една от много съм в твойте очи,
въпреки че в мен огън гори.
Каквото можах аз направих,
накрая да не се чудиш защо те оставих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрисомали Карагианиду Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...