И какво от това, че други целувам?
Въпреки това след като заспя теб пак сънувам.
Тялото си им давам, но сърцето при теб оставям.
Мисли ми твърде верни ти остават,
въпреки че толкова ме нараняват.
Гордост толкова пъти преглъщана,
без дори веднъж да съм била истински прегръщана.
Нежността от твоята уста,
винаги е придружавана от лъжа.
Защо са ни нужни толкова много преструвки,
толкова ли не ти стигаха мойте целувки?!
Себе си ли се опитваше да убеждаваш,
или пък мен искаш да унижаваш?
Една от много съм в твойте очи,
въпреки че в мен огън гори.
Каквото можах аз направих,
накрая да не се чудиш защо те оставих.
© Хрисомали Карагианиду All rights reserved.