danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
3.02.2012 г., 0:06 ч.

Вярност 

  Поезия » Любовна
744 0 7

Косите си отрязах на разсъмване,

на теб нарекох и нощта, и делника.

А всички луди мисли пратих в пъкъла

и с изгрева във вярност ти се врекох…

 

Ти плитките ми не захвърляй в огъня,

че ще се сбъдне вещерска поличба –

ще пощуреят всичките посоки

и огънят ще ме направи ничия.

 

В косата ми е скрита дива лудост,

затуй не ми я връщай, заключи я.

Когато в миг на болка ми е трудно,

повярвай ми, сама ще я открия…

 

А щом я имам, ще намеря вятъра.

Затъжен за номадката си дива,

той ще подгони моя път нанякъде,

през тъмни дебри и реки пенливи…

 

Косите си отрязах на разсъмване,

сама избрах да бъда твоя сянка.

Не ме оставяй да прегърна тъмното,

обичай ме и няма да избягам…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е отново!С няколко много хубави метафори и чудесна поанта!
  • "Не ме оставяй да прегърна тъмното,
    обичай ме и няма да избягам…"
    Нестихващата сила на женското обичане...! Радвам се на безграничната ти дарба!!!
  • Впечатли ме!
    Поздравления!
  • Прекрасно написано послание на жена която обича и иска да бъде обичана!
  • Поезията е усещане, ритъм, чувство. Тук има от всичко. Поздравявам ви за написаното стихотворение, Йорданка! Хубава поанта. Допадна ми много.
    Аплодирам!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Страстно възпяване обичта на скитаща жена...!!!
    Номадка дива - не е чак толко добра метафора...т.е. - не се задържа на едно място и гледа с погледа на дива котка...!!!
    "А щом я имам, ще намеря вятъра.
    Затъжен за номадката си дива,
    той ще подгони моя път нанякъде,
    през тъмни дебри и реки пенливи…"
Предложения
: ??:??