21.05.2025 г., 9:57

Вярност

368 3 3


Не в църквата, пред попа лицемерен –
без пръстени съдбата ни повика.
Под сянка от крило на гарван черен –
венчахме се на свещи и мастика.

 

Олтарът ни – една скована маса
в опушена от времето таверна –
без тостове и празнични гримаси
се врекохме до гроб да сме си верни.

 

Сега мълчи камбаната на Юли.
Не може вече нищо да почерни.
Обърнал гръб на радости и хули,
пред гроба ѝ стоя, и сме си верни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....