Вярвах...
Дълги години вярвах в това,
че съм изпитвала нещо „различно".
Силно и всеотдайно обичала,
усещах го така непривично.
Изпитах чувства противоречиви.
Изпитах разочарование, омраза, тъга...
Изпитах копнеж, изпитах болка.
А питам се, какво ли изпитвам сега?
Дълги години вярвах в това,
че любовта над всичко стои.
И в живота на всеки тя е една!
Бях убедена, че мойта си ти!
А всъщност, историята е тривиална!
Твърде обикновена дори.
С нищичко не е по-специална -
прекалено вживяване в един флирт.
Да, звучи простичко, уж го разбирам.
Но как да свикна със мисълта,
че чувствата ми са плод на наивност,
а жалка измислица е Любовта!?
Дълги години вярвах в това,
че точно Ти си различен...
Затова ми е трудно да приема сега,
че към мене бил си двуличен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
Поздравявам те!Невероятен стих
