Jul 23, 2007, 11:57 AM

Вярвах...

  Poetry » Love
2K 0 9

Дълги години вярвах в това,

че съм изпитвала нещо „различно".

Силно и всеотдайно обичала,

усещах го така непривично.

 

Изпитах чувства противоречиви.

Изпитах разочарование, омраза, тъга...

Изпитах копнеж, изпитах болка.

А питам се, какво ли изпитвам сега?

 

Дълги години вярвах в това,

че любовта над всичко стои.

И в живота на всеки тя е една!

Бях убедена, че мойта си ти!

 

А всъщност, историята е тривиална!

Твърде обикновена дори.

С нищичко не е по-специална -

прекалено вживяване в един флирт.

 

Да, звучи простичко, уж го разбирам.

Но как да свикна със мисълта,

че чувствата ми са плод на наивност,

а жалка измислица е Любовта!?

 

Дълги години вярвах в това,

че точно Ти си различен...

Затова ми е трудно да приема сега,

че към мене бил си двуличен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав най-искрен за стиха!
    Браво!
  • Мисля, че рано или късно всеки получава полагащата му се любов
    такава, за каквато се бори да спечели!Но просто да е любов!
  • няма да защитавам мъжете, няма да казвам има ли различни, ще кажа само че и ние грешим, всички сме хора, има всякакви м/у нас има и дволични има и добри, иска се мн умение да можеш да ги различиш, но всички грешим независимо от намеренията си и после пак излизаме двулични или нещо по лошо, това е живота. а стиха е искрен, няма да ти дам съвет, ти прекалено добре и сама ще се справиш, от мен само една 6-ца
  • Такива са си мъжете рано или късно намират начина да ни наранят и да провалят всичко.Рядко се срещат изключения, но от все сърце ти пожелавам една прекрасна любов, която да ти даде крилаПоздравявам те!Невероятен стих
  • Поздравления и за стиха и за съдържанието!Горе главата!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...