Вярвах в теб. Като в очите си.
Като в всемирното спасение.
Рисувах бъдещи "Обичам те".
Наричах на теб привидения.
И прожектирах те в душата си.
Строих параклиси, олтари
да принеса готовността си,
в жертва, всички други чувства да оставя.
И търсих те по хоризонтите,
в капан на изгрев или залез.
Частици от теб в тях отронваше.
За да ги взема, лъчите слънчеви ме пареха. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация