May 20, 2011, 5:10 PM

Вярвам...

  Poetry
724 0 0

Вярвах в теб. Като в очите си.

Като в всемирното спасение.

Рисувах бъдещи "Обичам те".

Наричах на теб привидения.

И прожектирах те в душата си.

Строих параклиси, олтари

да принеса готовността си,

в жертва, всички други чувства да оставя.

И търсих те по хоризонтите,

в капан на изгрев или залез.

Частици от теб в тях отронваше.

За да ги взема, лъчите слънчеви ме пареха.

Обричах се на теб, Любов,

решена, че твойто съществуване

придава смисъл на човешкия род
и на дъха ми. А ти все идваш в образ на сбогуване.

Любов, аз още вярвам, че те има,

закотвена в зениците на някои благословени,

които очи, души и хоризонти изгарят за теб, като на кино.

Но аз от тях не съм. Забравила си да бъдеш смисъл и за мене.

 

20.05.2011г

гр. Сопот

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...