22.01.2009 г., 23:27

Вятър

527 0 1

Вятър

 

нежен повей  в утрото усети
нежен повече от любовта
може би тъгата той отнесе
може би донесе той тъга
може би е вятър ароматен

носещ мириса на пролетни цветя
или вестител е небесен

вестител хладен на смъртта
с устни ще те той проклина

с тях и ще те и разтопи
радост с него любовта ще има

или ще плаче утрото със кървави сълзи
И единствено от теб зависи

избери ти своята съдба
на вятъра ти подчини се
или единствено на полъха във твоята душа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жалила Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • вятърът е своенравен лирически герой.
    изплъзва се.
    като при теб...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...