Jan 22, 2009, 11:27 PM

Вятър

Poetry » Other

530 0 1

Вятър

нежен повей в утрото усети
нежен повече от любовта
може би тъгата той отнесе
може би донесе той тъга
може би е вятър ароматен

носещ мириса на пролетни цветя
или вестител е небесен

вестител хладен на смъртта
с устни ще те той проклина

с тях и ще те и разтопи
радост с него любовта ще има

или ще плаче утрото със кървави сълзи
И единствено от теб зависи

избери ти своята съдба
на вятъра ти подчини се
или единствено на полъха във твоята душа

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doreto66 (Дора Павлова)

вятърът е своенравен лирически герой.
изплъзва се.
като при теб...

2009-01-22T23:37:41+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0