Iszaard (Нели Дерали)
62 137
24.07.2014 г., 23:30 ч.

Вятър 

  Поезия » Философска
615 0 14

Едва-едва надигат се крилете ми

сред някакви бездушни вкаменелости,

които пожелах да станат светещи,

подтикната от неразумна смелост.

 

И вече трудно чувам в мене думите.

И сгърчва се ухото ми в тревога:

Какво ли търся в тъжните им дюни?

В какво да вярвам още? И ще мога ли?

 

Усмихвам се, а трябва да заплача

пред техните недъгави реалности.

Пред толкова безсмисления здрач,

прегърнал се с абсурдна тривиалност.

 

Сред черни дюни лута се душата ми.

И няма слънце. Само тъжна лудост,

в която любовта е просто вятър,

останал с вяра, че ще стори чудо.

 

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Самодива!
  • Красота! Браво, Нели!
  • Благодаря, Жанет, за прочита и съпричастието!
  • Много ми хареса, многоо!
    Изживях го някак...
  • Благодаря, Камелия!
  • Вълнуващо и дълбоко смислено!
    Поздрави!
  • Благодаря ви, Веселка, Санвали, Красимир, Надежда, Анна, че прочетохте и споделихте чувствата ми!
  • Никога не губи вяра в чудесата,те се случват,когато най-малко ги очакваме.
  • Второто четиристишие приех много лично и за мене то е поразително!
    Поздравления за теб и безкомпромисния ти художествен усет!
  • Поздрави, Нели!

    Хубав, задълбочен стих.

    Вярвам, че ще стори.
  • Благодаря ти, Таня! За мен това значи много!

    Мисана, приятелю, ти знаеш добре колко е ценна подкрепата за един поет. Колко крехки са неговите чувства. Тъй лесно чупливи са... Как е склонен да се отдръпне от всичко и всички, за да броди в черните дюни на душата си, съкрушена от липсата на истинска сърдечна близост. Благодаря ти!
  • Много хубаво пишеш! Поздрави и от мен!
  • За мен това е поезията! Едно чудо - сътворено с думи. Седиш, прочиташ някакви си 4 куплета и искаш да си кажеш - какво пък толкова, но вгледаш ли се по-внимателно разбираш, че това си е магьосничество. Пробвай да го кажеш така ти, читателю драг! Ето - аз се опитвам и не мога.
    Иначе не би ме завладяло така силно и дълбоко ОКОТО на този високопоетичен текст. Невероятното ОКО:

    "Усмихвам се, а трябва да заплача
    Пред толкова безсмисления здрач,
    ...
    прегърнал се с абсурдна тривиалност.
    ...
    Сред черни дюни лута се душата ми.
    И няма слънце. Само тъжна лудост,
    в която любовта е просто вятър,
    останал с вяра, че ще стори чудо."

    Поздравление, Из! Ако беше боксьор, щях да кажа, че се завръщаш на ринга за нови победи, но понеже си поет, ще кажа, че ти вече си победила змея, който пази естетиката и сега черпиш от несметното й съкровище!

    Сърдечни поздрави и пегръдки по 4: Мисана
  • Нели, не мога да остана равнодушна близо до твоите стихотворения!
Предложения
: ??:??