3.01.2016 г., 14:17

Вятър

558 0 6

Този вятър е щур като детство.

От косите ти прави ветрило,

а ръцете студее до честност.

Като моята вяра е силен.

 

Той танцува с листата на двора

и те прави на сън да приличаш.

Аз се вслушвам, когато говори,

но внимавам, когато затича.

 

Свободата той знае какво е.

Той жонглира с различни предмети.

С невъзможното даже се бори

и постига конкретни успехи.

 

Искам аз да приличам на него,

да съм вятър за своите цели.

Щом желая, със шепи да вземам

от мечти, като мен полудели.

 

И развихрен, света да прегръщам,

да пощипвам смеха на децата.

Аз във вятър от днес се превръщам.

Ще разхвърля любов по земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...