Вятър
Този вятър е щур като детство.
От косите ти прави ветрило,
а ръцете студее до честност.
Като моята вяра е силен.
Той танцува с листата на двора
и те прави на сън да приличаш.
Аз се вслушвам, когато говори,
но внимавам, когато затича.
Свободата той знае какво е.
Той жонглира с различни предмети.
С невъзможното даже се бори
и постига конкретни успехи.
Искам аз да приличам на него,
да съм вятър за своите цели.
Щом желая, със шепи да вземам
от мечти, като мен полудели.
И развихрен, света да прегръщам,
да пощипвам смеха на децата.
Аз във вятър от днес се превръщам.
Ще разхвърля любов по земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
