Вятър
Този вятър е щур като детство.
От косите ти прави ветрило,
а ръцете студее до честност.
Като моята вяра е силен.
Той танцува с листата на двора
и те прави на сън да приличаш.
Аз се вслушвам, когато говори,
но внимавам, когато затича.
Свободата той знае какво е.
Той жонглира с различни предмети.
С невъзможното даже се бори
и постига конкретни успехи.
Искам аз да приличам на него,
да съм вятър за своите цели.
Щом желая, със шепи да вземам
от мечти, като мен полудели.
И развихрен, света да прегръщам,
да пощипвам смеха на децата.
Аз във вятър от днес се превръщам.
Ще разхвърля любов по земята.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
