Вятър и песен
Вятър и песен
Подухна вятър – топла есен,
потъна всичко в тишина...
Докато съчинявах песен,
едно момиче ме видя.
Видя ме и ми се усмихна.
Усетих прилива на кръв
и тъкмо вятърът утихна,
до него други спря се, пръв...
Приведе се и му прошушна
(навярно ласкави слова),
защото влюбено го гушна
и тръгнаха си след това...
А мен ветрецът ме подгони,
припомняйки ми есента –
под оголяващите клони
да си довърша песента...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
