Aug 22, 2012, 12:33 PM

Вятър и песен 

  Poetry » Other
676 0 8

 

Вятър и песен

 

Подухна вятър – топла есен,
потъна всичко в тишина...
Докато съчинявах песен,  
едно момиче ме видя.

Видя ме и ми се усмихна.
Усетих прилива на кръв
и тъкмо вятърът утихна,
до него други спря се, пръв...

Приведе се и му прошушна
(навярно ласкави слова),
защото влюбено го гушна
и тръгнаха си след това...

А мен ветрецът ме подгони,
припомняйки ми есента –
под оголяващите клони
да си довърша песента...


© Росен Гъдев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??