Вятър и песен
Подухна вятър – топла есен,
потъна всичко в тишина...
Докато съчинявах песен,
едно момиче ме видя.
Видя ме и ми се усмихна.
Усетих прилива на кръв
и тъкмо вятърът утихна,
до него други спря се, пръв...
Приведе се и му прошушна
(навярно ласкави слова),
защото влюбено го гушна
и тръгнаха си след това...
А мен ветрецът ме подгони,
припомняйки ми есента –
под оголяващите клони
да си довърша песента...
© Росен Гъдев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
