Вятър с порив приластен
Преди да съмне… ей така духах си и си летях…
и в ранна здрачина
нещо в далекото сякаш че съзрях.
Хълм със параклис – насред поляна.
А до него…!? Жена се къпе сама във росата,
в нежност пеперудена обляна.
Мислех да не се закачам. И да я подмина.
Все пак вятър - е от мъжки род,
а с жена - и то такава… и бяхме си само двамина…
Но тя ме погледна нежно, изгарящо и чаровно
… да ù устоя, уви не успях - дъх притаих! ...