ВЯТЪРА
810
0
0
ВЯТЪРА
Поисках вятъра да срещна,
поисках да го съблазня.
Ръце разтворих – да го хвана,
коси разпуснах – да го спра.
И той дойде,
за миг поспря се.
Заплете с хладни пръсти
моите коси.
Целуна дланите ми
и си тръгна,
след себе си оставил тишина...
Не искам вече да го съблазнявам,
не искам вече да го спра.
Аз моля го сърцето ми да върне,
да ме прегърне и целуне
и щом поиска
пак да отлети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
