etbarzeva (Елена Бързева)
132

Dec 29, 2005, 7:44 AM

ВЯТЪРА

Poetry

809 0 0

ВЯТЪРА

Поисках вятъра да срещна,

поисках да го съблазня.

Ръце разтворих – да го хвана,

коси разпуснах – да го спра.

И той дойде,

за миг поспря се.

Заплете с хладни пръсти

моите коси.

Целуна дланите ми

и си тръгна,
след себе си оставил тишина...

Не искам вече да го съблазнявам,

не искам вече да го спра.

Аз моля го сърцето ми да върне,

да ме прегърне и целуне

и щом поиска

пак да отлети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0