9.08.2009 г., 21:49

Вятърно

1.1K 0 20

 

Дъхът на вятъра ме гали с устни,

а той отдавна има твоите очи.

И толкова не искам да го пусна,

пък той усмихва ми се и мълчи.

 

Разрошва палаво косите ми

и очертава кръгчета по рамото.

Харесвам полъха, шегите му,

аромата му, нашепващ тялото.

 

Когато ми докосне пръстите,

се спира, после се изплъзва.

От топлината взема, пръска се,

да се върне, знам, че си отива.

 

Такъв е – топъл, сякаш ласка,

откъсната от облаците бели.

Носи седемцветната окраска,

където цветовете са се слели.

 

И вятър е. Орисан да се помни,

нали във всяко ъгълче е скитал.

Когато се превърне в спомени,

ще помня – с него съм политала.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че това ми е любимо твое...Преркасно
  • Красота...!!!
  • Благодаря на всички!

    Крис, на теб специално за коментарите, от които биха излезли прекрасни стихове, а знам, че ти умееш да ги превърнеш в такива!
    Прегръдка с обич!
  • Във вятъра се гуша. Даже в бурите.
    Прочиства ме до корен. Без остатък.
    А после ми оставя дъх на люляк.
    Лилавото е връзката с "Оттатък"...

    Как вдъхновяващо пишеш! Прекрасно, Ани!
    С обич!
  • И на мен много ми хареса...
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...