danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
9.02.2012 г., 18:31 ч.

Вятърът 

  Поезия » Любовна
839 0 22

 

Кой накара вятъра да стене

и да свири в ледени олуци?...

Улиците, бели и студени,

дълго чакат само тези звуци,

 

за да хукнат някъде в безкрая

и със белотата да се слеят…

Две врабчета по снега гадаят,

могат ли и днес да оцелеят.

 

Стъпките за кратко път намират,

после белотата ги замита.

Две сълзи в очите ми се спират,

сякаш искат тебе да попитат -

 

Още ли ме носиш там, в сърцето?

Будя ли те в нощи мразовити

с огънче, което плахо свети,

но е живо някъде в очите.

 

И дали по снежните полета

твоите мечти оставят диря?...

Днес отново хуквам с ветровете,

за да спра, когато те открия.

 

Кой накара вятъра да стене?

Може би и той жадува пролет

и сънува южното си време.

Вятърът с очите ми говори…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасни стихове, прекрасен стил на писане!
  • Браво Харесвам го
  • !!!
  • Направо си в апогея си!
    Завиждам ти за тази продуктивност, и винаги те чета с удоволствие
  • Хубаво е!
  • Много ви благодаря Вилдан, Петя, Нина, Ивон, Пепи, Ваня, Лили, Ангел, Ели, Радко, Ники!
  • Браво,Дани
  • Ах, тези очи! Целият свят се побира в тях! Поздрав!
  • ******************
  • Много хубаво стихотворение! Много харесвам поезията ти!
    Много ми е хубаво. но четейки го, си помислих, че вместо "Кой накара вятъра да стене" може да стане "Кой ГО КАРА вятъра да стене" - защото "накара" е еднократно действие, а "го кара" - продължително, каквото е и стенанието на вятъра; и че "дълго чакат само тези звуци" може да стане "чакали са дълго тези звуци", защото те вече не ги чакат, звуците са дошли; и че огънчето, което е живо НЯКЪДЕ в очите, по-добре да е някъде в гърдите- защото в очите няма къде "някъде" да е, там то може да е само в зениците, докато в гърдите има повече място за думичката "някъде".
    Това е само мое мнение, и то никак не намалява чудесното чувство, с което се чете стихотворението ти.
  • Вълшебен стих!Благодаря ти и те поздравявам!!!
  • Чудесен стих, Дани! Поздрав
  • Хубаво е!
  • Две врабчета по снега гадаят,

    могат ли и днес да оцелеят.
    !!!
  • Чудесно е, Дани!
  • Благодаря ви, приятели! Много благодаря, Валентин!Техническа грешка
    PS
    Всъщност, правописният речник дава като правилни и двете, но аз все пак я поправих!
  • Още едно чудесно стихотворение, още един поздрав. Само... "улуци" е всъщност "олуци". Но може и да е грешка на ръката. Спокойна вечер и нови успехи!
  • "Днес отново хуквам с ветровете,
    за да спра, когато те открия."
    !!!

  • Вятърът... ех, този вятър!
    Много приятен стих, Дани!
    А южнякът скоро, ще засвири свойта песен
    само още малко чака северняка,
    да се налува и щурува!
  • "Стъпките за кратко път намират,
    после белотата ги замита.
    Две сълзи в очите ми се спират,
    сякаш искат тебе да попитат -

    Още ли ме носиш там, в сърцето?"!
    Стопляш ми душата, Дани!Чакам с нетърпение всеки твой стих!
  • Много ти благодаря, Ели!
  • "Още ли ме носиш там, в сърцето?

    Будя ли те в нощи мразовити

    с огънче, което плахо свети,

    но е живо някъде в очите"

    Много хубаво стихотворение!За мен винаги е истинско удоволствие да съм на твоята страничка Дани!Имаш моите искрени поздравления!
Предложения
: ??:??