Вятърът
Кой накара вятъра да стене
и да свири в ледени олуци?...
Улиците, бели и студени,
дълго чакат само тези звуци,
за да хукнат някъде в безкрая
и със белотата да се слеят…
Две врабчета по снега гадаят,
могат ли и днес да оцелеят.
Стъпките за кратко път намират,
после белотата ги замита.
Две сълзи в очите ми се спират,
сякаш искат тебе да попитат -
Още ли ме носиш там, в сърцето?
Будя ли те в нощи мразовити
с огънче, което плахо свети,
но е живо някъде в очите.
И дали по снежните полета
твоите мечти оставят диря?...
Днес отново хуквам с ветровете,
за да спра, когато те открия.
Кой накара вятъра да стене?
Може би и той жадува пролет
и сънува южното си време.
Вятърът с очите ми говори…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Харесвам го 
