8.10.2019 г., 9:37 ч.

Вятърът 

  Поезия » Друга
5.0 / 20
963 17 26
Като въздишка на Вселената прииждам –
ту с тъга, ту с ярост непонятна:
докосвам върховете,
шептя в листа и длани,
клони кърша,
корени изтръгвам,
суша блата,
въздуха променям,
отнасям покриви,
оплождам цветове,
тръстиките огъвам,
вълнувам буйните треви, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Предложения
  • Най-вярната от всичките любови не ме остави ни веднъж сред път, за разлика от други, уж готови да бъ...
  • Сънуваш призрака на пролетта сред голите дървета на декември... едно кокиче - знак на близостта на д...
  • Скъпи, Дядо Коледа, прости ми! Някак си, пораснах много бързо. Ако можеш, детството върни ми, за да ...

Още произведения »