Вятърът
Като въздишка на Вселената прииждам –
ту с тъга, ту с ярост непонятна:
докосвам върховете,
шептя в листа и длани,
клони кърша,
корени изтръгвам,
суша блата,
въздуха променям,
отнасям покриви,
оплождам цветове,
тръстиките огъвам,
вълнувам буйните треви,
огъня разискрям до полуда,
в душите свиря,
пея по полета и усои,
на птиците крилете будя,
бия със камбанните езици,
гласове и знамена развявам,
водата следва моя повик,
живея в порива на любовта,
в кръвта на смелите кипя,
за да легна уморен в пръстта
и да сънувам тишината.
© Стойчо Станев All rights reserved.
