Вятърът от тъмното повя - тъжни мисли влязоха във мене. Моя бедна, българска земя - как сърцето ме боли за тебе!
Жал ми е за дивите ти зайци - изловихме ги преди години и в сандъци с дървени капаци - с кораби - изнесохме в чужбина!
Жал ми е за сурия елен, който с тръбен рев краси гората: кой ли чуждоземен бизнесмен, ще му отнесе - трофей - рогата!
Приказен е морският ти бряг: като златна огърлица свети! Но навява тъжни мисли: как
тридесет години след Девети, пак в хотелите са чужденците, а пък ние пак сме по горите!
___ Това стихотворение е писано през 1976 година. То е от цикъла "Спомени за Живковото време", който обаче остана неиздаден, защото е неактуален. За разлика от цикъла "Спомени за Жельовото време", който издадох в книжката си "Шибана държава".
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.