Вятърът от тъмното повя
Вятърът от тъмното повя -
тъжни мисли влязоха във мене.
Моя бедна, българска земя -
как сърцето ме боли за тебе!
Жал ми е за дивите ти зайци -
изловихме ги преди години
и в сандъци с дървени капаци -
с кораби - изнесохме в чужбина!
Жал ми е за сурия елен,
който с тръбен рев краси гората:
кой ли чуждоземен бизнесмен,
ще му отнесе - трофей - рогата!
Приказен е морският ти бряг:
като златна огърлица свети!
Но навява тъжни мисли: как
тридесет години след Девети,
пак в хотелите са чужденците,
а пък ние пак сме по горите!
___
Това стихотворение е писано през 1976 година. То е от цикъла "Спомени за Живковото време", който обаче остана неиздаден, защото е неактуален. За разлика от цикъла "Спомени за Жельовото време", който издадох в книжката си "Шибана държава".
тъжни мисли влязоха във мене.
Моя бедна, българска земя -
как сърцето ме боли за тебе!
Жал ми е за дивите ти зайци -
изловихме ги преди години
и в сандъци с дървени капаци -
с кораби - изнесохме в чужбина!
Жал ми е за сурия елен,
който с тръбен рев краси гората:
кой ли чуждоземен бизнесмен,
ще му отнесе - трофей - рогата!
Приказен е морският ти бряг:
като златна огърлица свети!
Но навява тъжни мисли: как
тридесет години след Девети,
пак в хотелите са чужденците,
а пък ние пак сме по горите!
___
Това стихотворение е писано през 1976 година. То е от цикъла "Спомени за Живковото време", който обаче остана неиздаден, защото е неактуален. За разлика от цикъла "Спомени за Жельовото време", който издадох в книжката си "Шибана държава".
© Ангел Чортов All rights reserved.
