Kaminuta (Камелия Виденова)
56 59
20.11.2011 г., 19:38 ч.

Вятърът, полето 

  Поезия » Друга
549 0 7

В пожара на деня горях.

Разсипница на обич бях.

Сама се вричах на пустиня

като пред почитана богиня.

Сама осъждах се на мрак.

В полето чаках своя влак...

А там земята твърда само

от макове направи рамо,

където да склоня глава.

И вятърът поде мълва

сред всички стръкчета в полето,

че мъката откъсна ми сърцето.

 

 

© Камелия Виденова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??