26.10.2011 г., 0:16 ч.

Въглени 

  Поезия
396 0 1

Черни въглени в белия сняг.

Гледат ме – очи изплакани.

Тъжни въглени в белия сняг.

Времето свършва… някъде.

Мъртви въглени в белия сняг.

Леден пламък гори ръката ми.

Страшни въглени в белия сняг.

Господи, спаси душата ми!

© Златина Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??