Във ъгъла не можеш я видя 

да дебне свойта жертва от засада.

Очите ѝ са топъл, нежен грях,

но по-добре недей ги просълзява!

От първом е привидно с благ характер. 

На мравки и човеци път е сторвала. 

В живота се снишавала на лакти, 

тя никога не скърши чест и гордост. 

Но ако някога, (дано не дава Господ) 

с обида и лъжа я нараниш, 

и дявол да си, мигом ще те просне 

по гръб да молиш нямо със очи. 

А този свят не ще я разпознае. 

За всяко стадо има цвят и кожа. 

Аз виждам я сред целия безкрай. 

(В душата ми отдавна се разхожда.) 

И още по-отдавна ми се струва, 

клеймото за мнозина – странна птица 

е страх, че там под овчето ѝ руно, 

живее всъщност моята вълчица... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

02.02.2024