14.03.2015 г., 19:09

Вълкът в овча кожа

562 0 0

 

  "Вълкът в овча кожа"
  Лъжовна е любовта. Казват, че крие се зад ъгъла, но търсиш ли я, губиш ù следа, Както си мете улици с крака и пак умело се е укрила. Без да ти е галила досега носа, усетиш ли я, бързо те пристрастява.  Завърта крушка в тъмнина, ала и тя тайна тъмница има.  Краси всичко пред погледа, дава на лъжа да крачи невидима. Сваля мечти от закачалка, а как поставя те в рамка. Зарежда те през деня,  но буден държи те и през нощта. Държи кръвта кипяща, но гори сърцето от течността вряща.  Дарява те с чиста усмивка, а като изчезне и другата взима.   Лъжовна е любовта, току така не върви без цена. За да й задоволиш глада, първо ще правиш стъпка по стъпка,  после ще й даваш мръвка по мръвка, докато не броиш троха по троха, която душата ти ще плаща.   Лъжовна е любовта, да иска всичко или нищо в замяна. Така върти те в казана, вижда дали духът ти ще се разшава. Дели линия с омразата, стена толкова тънка и прозрачна. която ползва е като врата, когато разделяте се двамата.   Лъжовна е и истината. Тя тества всички тела, малцина са, при които прави гнезда. С времето работи, клопки праща, тези, които не са достойни - отпраща. Проверява кой с думи я описва, кой глухо и сляпо подава за нея шепа. И докато мигнеш и отново те сепва, но този път нежно гледа, подава ръка. Като вълк за свобода, показва доживот как се живее без страх на ръба...     2015г.   третият 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Третият Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...