3.05.2014 г., 2:24  

Вълната на Хокусай

1.2K 2 11

Защо ти е в моретата да вярваш...?
Кон-Тики ще остане вечен символ
на примитивното, достигнало безкрая.
 ... Летящи риби ще заместват птици
и в бронзов залез ще отплува салът...
Една-едничка сбъднатост ти трябва -
нищожна, но така непостижима!
 ... Душата е платно на лека шхуна,
надбягваща препускащия вятър
с мечтите-пръски лесно уязвими...
Очи - монголоидни цепки,
и скули, ръсени от морска сол, изгарят...
Сега си древният мореплавател,
навлязъл в провлака на Истината.
От знаците на "пи" въже направил
и примка Гордиева сплел неистово.
 ... Въпроси възлописни днес оставят
следи пенливи в гърбици на океана...

На Хокусай вълната се издига
брега от отговори с гребен да удави...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълната като отговор...
  • Благодаря ви, Ели и Латинка! Не бях влизал на това стихотворение отдавна. Затова не очаквах, че продължава да бъде четено.
    Извинявайте за закъснялата ми реакция, но е по-причина на обяснението, което дадох.

    Желая ви много здраве и нови творчески успехи!

    Ваш: Младен Мисана
  • Благодаря ти, Райна! Празниците са ни дадени за почивка. Но съм трогнат, че си забелязала "Вълната на Хокусай" /едно съвсем пресно стихотворение/ и че го каментираш така позитивно. Това означава много за мен. Имах вътрешното усещане, че съм постигнал сполука с този текст, но често вътрешният критерий е подвеждащ. Твоето мнение ми вдъхва по-голяма увереност, че в случая мнението ми има и обективна стойност.

    Искрено твой: ММ
  • Благодаря ти, Никола, за тези толкова хубави думи! Трогнат съм. И на теб и семейството, най-хубаво прекарване на Гергьовден!

    Благодаря, Валка! Трогнат съм. Тези твои думи имат много по-голямо значение за мен, отколкото протяжните анализи.
    Пожелавам ти от сърце здраве и весели празници!
  • Рецензии няма да ти пиша, има хора за това..., само ще кажа, че обичам да те чета!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...