Вълнението е измълчано

13.02.2021 г., 23:31 ч.

Поезия » Свободен стих, Друга

323 3 3

приглаждам полата си от лен

приглаждам лятото

приглаждам косите си

как ми се ще да пригладя и мислите си

с онези бесни многоточия

между теб и мен

лутат се, лутат се

бъркат редовете, прескачат разстояния

все по-нагъсто, една до друга, една в друга

точки, точки, точки

къде е паузата, къде е

къде съм

къде си

дланите ми, влажни

приглаждат, заглаждат, полират

живота ми

вълнението е измълчано

идва ред на равните думи

човешко е

когато те няма

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

2021-02-14T12:35:05+02:00

Силвия, Стойчо,
Благодаря ви!
Plevel (Силвия Илиева)

2021-02-14T08:31:08+02:00

Задъхано, красиво лутане, прекрасно е!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2021-02-14T00:01:31+02:00

Една симбиоза между визия и любов...
Но пък съпоставимо е с реалните измерения на чувствата.
Той, обекта на любовта е трудно различим.
Но поетичните находки на поетесата са наистина с оригинален изказ!
Поздравления, Надежда!