7.12.2018 г., 11:30

Вълните на времето

979 6 5

Преминават вълните на времето
или блъскат се в здравия бент
и остават, но с гняв, че пленени са,
отмъщават си, ден подир ден.

В най-дълбоките, тайни подземия,
свои мрежи тревожни плетат.
Зад стените дебели, но временни,
буря крие се, шеметен ад.

Те не бива да бъдат затворници - 
имат свой път и смисъл, и цел - 
заминават с тях мисли-злосторници,
идва радост, с крила на орел.

И тече, и променя се цялото
осъзнато, чрез грях, битие,
за да светне магията, бялата - 
да се върнеш в света на дете.

Да отмиеш и болки, и залези,
да  посрещнеш живота с любов
и да тръгнеш по стъпките алени
на зората, за вечност готов. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...