Вълшебната раница

Отворих тайно батковата раница.

Била пълна с вълшебства безброй.

А в нея тетрадки и ... книжка със страници

с рисунки на цифри, като войници във строй!

Маршируват в колона  подредени.   

В различен цвят са оцветени.

Едно, две! Едно, две, три!

Сега кръгом се завърти!

Математика  било това 

и  казват ... трудна, затова  

аз ходих  цялата година

редовно  в детската градина.

Научих - цифрите са десет на брой,

а числата – безброй.

Големи и малки, и много задружни,

за всяка професия толкова нужни.

Батко го няма  в детската стая

Реших, и сам ще поиграя...                                                                     

Как ли? Цифрите  познати подредих

в забавен, весел стих.

.....................................................

Ще започна с кръглата нула

която глупаво се е надула.

Но тя има стойност само тогава

когато след друга цифра застава.

Едно сърце с любов голяма

аз имам за татко и мама.

Две ръце, с които ги прегръщам

вечер когато от работа се връщат.

Три са малките котенца в двора.

Четири - различните годишни сезона.

Пет линии са музикален дом на нотите.

Петица има и на банкнотите.

Между пет и седем шестицата се гуши.

Видях я днес в  бележника на батко.

А за отличния успех  получи

целувка по нослето сладко.

Козленца седем с мама Козичка

надхитрили Вълчо в една горичка.

Осем на какво ви прилича?

Две гевречета  кой не обича?

Две допрени колелца – бабините очила.

Девет е балон с конец завързан.

Отвържат ли го, литва забързан

към облачетата бели където

на слънчова люлка  в небето

люлеят се заедно всичките -

балончета, облаци, птичките.

А когато единицата застане пред нула 

десет прочитам аз развълнуван.

Десет е число с две цифри различни,

с него математиката става магична.

..............................................................

Вече знам какво да  си поръчам  

за моя ден рожден.         

Вълшебна раница ще си заръчам

за първия учебен ден!