2.08.2022 г., 8:40

Вълшебникът август

1K 10 29

На някаква спирка в градчето ни снощи
пристигнал е август със куфар на гости,
а в куфара – трийсет и един сладоледи
на цвят много златни и синьо-зелени.
И тъй като нямал къде да преспива
разпънал палатка от слънчева свила.
Поканил щурците да станат оркестър –
дъждовните облаци с песни да стреснат.
На птиците казал, че още е рано
да тръгват по пътя си презокеанен.
Магично усмихнал поля и градини.
С боичка лилàва нашарил смокини.
За вятърко звездна погача замесил
да бъде игрив, и заситен, и весел.
Защото Луната отдавна обичал
в косите ѝ триста комети закичил.
На мравките дал семенца в изобилие.
И всякое цвете грижовно помилвал е.
Наръсил по пясъка въглени жарки.
Обул на вълнички бели сандалки.
Научил морето на джайв и на ча-ча.
На фара да мига, поставил задача.
И както градът ни е дремал притихнал
вълшебникът август съвсем се развихрил
бележчици лепнал по порти, вратички,
че щастие има.
И има за всички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...